„Аз си намирам начин как да живея. От много хора по-добре живея.“ Баба Цеца Терзийска от изоставеното село Яребковица

До Яребковица се стига само с джип. Има моменти, в които дори е опасно. Но когато се качиш вдишваш чистия въздух и слушаш тишината. Погледът ти се плъзга по красивата българска природа, очите ти виждат изоставените къщи.

И тогава сякаш се чуват гласовете на всички онези, които са били тук преди нас. Слушаш какво ти говорят и се опитваш да разпознаеш лицата им. И им благодариш, че ги е имало и са оцелявали и работили. Грижели са се за поколението си и затова ти можеш да си тук сега.

Днес ще се срещнем с „последните мохикани“, с двама души, които живеят на това място, в изоставеното село Яребковица. Без ток, без вода, без транспорт, с животните си, с плодовете на своя труд и с девствената и величествена българска природа. Баба Цеца и сина й.

Как живеят ? Ще Ви разкаже баба Цеца във видеото.

Ще седнем на софрата на Павел Духалов и ще разберем нещо и за село Ковачевци, Самоковско от Данчо Духалов, а от сина на баба Цеца за Яребковица…. И за наградите „Оскар“, разбира се !

Елате с мен да видим и да чуем.

Ако историятя Ви харесва, не забравяйте и да се абонирате за канала @bulgarian=stories тук https://www.youtube.com/@bulgarian-st…  . Подтотвям още много други български истории и с удоволствие ще ги споделя с вас.

Благодаря Ви за вниманието, отзивите и коментарите.