„На колене разсаждам своя свят

Оттеква остро в тишината

Пукотът на остарели стави

Следите шумно криволичат

След трасета от въздишки“

Част от стихотворението С’est la vie на Ценко Ценов

Цялата човешка история е свързана с гората, въпреки че ние днес осъзнаваме това повърхностно или изобщо не го осъзнаваме. Гората и природата представляват люлката на човечеството, към която човек инстинктивно се връща постоянно, особено във времена на кризи и физически или психологически проблеми. Много хора имат гората генетично закодирана дълбоко в душата, сърцето и ума си.

Значението, ролята и използването на гората са се променяли непрекъснато през човешката история, но дори и днес гората носи много положителни неща и различни ползи за хората. И не само материални. Сенките на гората и сенките на горските дървета, миризмата на горски въздух, светлината, проблясваща през короните на дърветата, песента на горските птици, шумът на горските потоци и освежаващите глътки вода от горското изворче са се превърнали в нещо далечно и почти недостъпно за съвременните хора.

Днес ще сме при лесничея поет, доктор Ценко Ценов, от Ботевградския ПредБалкан, село Новачене. Гората е генетично закодирана в него. Емоцията и мига той запазва посредством своите стихове – вдъхновени от гората и посветени на гората.

Вижте и чуйте интересния му разказ със спомени за живота и професията му, за българската природа, планини, гори и дървета. И малко от неговата поезия.

Абонирайте се за канала @bulgarian-stories тук https://www.youtube.com/@bulgarian-st…, или натиснете червения бутон „subscription“ направо във видеото вдясно долу, като гледате в ютюб.

Скоро ще има история на следващия необикновен „обикновен“ българин.

Благодаря Ви.