Не е лесно да изминеш планинския път от село Черни Вит до махалата му Стратев кръш. Още повече в товарния отсек на джипа.

Махала Стратев кръш.
Друг свят.

Живописни къщи върху стари каменни основи, доста от тях частично разрушени, но все пак много красиви.
Цъфтящи стари овощни дръвчета.
Красиви гледки.
Чист, мек, ароматен въздух.
Спокойствие.
И малко и много носталгия и тъга.
Стара сушилня за сливи.
Пчелни кошери, гъмжащи от живот.

Никой няма в селото. Само мисли. Вървя от къща на къща по тесни улички, обрасли със сочна трева и билки, чак до старото гробище. Гледам тихи прозорци, качествено изработени дървени врати с декоративни дръжки и малки надгробни плочи и кръстове, някои обрасли със зелен мъх… … и пред очите ми започва филм … нашите бащи и техните бащи, дни и нощи, пролети, лета, есени и зими, години, раждане, живот и смърт, работа, опит, творчество, надежди, радости и разочарования … толкова бих искал да чуя от тях какъв беше техния живот тук, на това парче земя…

В реалността ме връща среща с една комуникативна крава, която живее до къщата с последните двама жители. Време е да се върнем в село Черни Вит, обратно при Христина Дикова, която е родена тук горе. Христина също принадлежи към живите съкровища на България, които завинаги са съхранили любовта си към Родината, дори не го заявя директно, независимо какво й се е случило в живота.
Тя ще ни разкаже нещо за живота в махалата, нещо от историите и легендите, които помни. И ще сподели с нас няколко вкусни местни деликатеси, както и някои от старите оригинални рецепти.

Елате с мен, за да видите и чуете.
Приятно гледане.
Благодаря Ви за вниманието.