„Живота им е бил с животните. Където са животните и те там“
Думи на Венци за предците му, които са карали да продават агнета в Солун по турско време.

„Докато не се продадат нашите агнета, от другите не купуват. Като свършат нашите, тогава започнат и от другите да купуват.“
И са прекарвали овцете от Радомирско чак до Беломорието да пасат. Като каракачаните.

Нека да спрем за малко при Венци, пето поколение животновъд, и докато дои овцете си, да се насладим на връзката между животновъда и неговите животни.
И нека да изслушаме заедно история на този прекрасен човек.
За какво?
За това как е започнал с овцете.
За това как заедно със специалисти е възстановил брезнишката порода овце, която сега в Македония и бивша Югославия „e много на мода“.
За качествата и характеристиките на тази порода, за това до каква възраст живеят животните при него и до каква възраст им е позволено да живеят, ако животновъдът иска да вземе субсидии за тях.
Чуйте и защо не иска да направи мандра по Наредба № 26.
И защо не кандидатства за субсидии?
И извикващата тиха ярост история за един чиновник, глоба от 18 000 лева и как България загуби двадесет млади животновъди, които Венци беше убедил да излязат от сивата зона и да правят истинска продукция.

„…борил съм се. Не за мене си само. За всички, за да може животновъдството да тръгне, защото без животновъдство одивева и природата …“
Думи на Венци.